11 авг. 2012 г., 13:28

Kречетало 

  Поэзия
388 0 1

Вият се бели брези;

с отскочила съвест

се гледам отгоре

и търся причини

за неуспешните полети.

Чезнещи бели души...

 

Дървесна корона

се килва наляво,

препуска по стръмния склон...

С натежала премяна,

клон подир клон

се стоварват отвъд, из дъбравата.

 

Вечният тъмен копнеж

по ехтежите

нещо се гони със спомена...

Планината е сън.

В планината е тъмно.

Като в гилзата на патрон.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??