Kречетало
577
0
1
Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети.
Чезнещи бели души...
Дървесна корона
се килва наляво,
препуска по стръмния склон...
С натежала премяна,
клон подир клон
се стоварват отвъд, из дъбравата.
Вечният тъмен копнеж
по ехтежите
нещо се гони със спомена...
Планината е сън.
В планината е тъмно.
Като в гилзата на патрон.
© Константин Дренски All rights reserved.
