Aug 11, 2012, 1:28 PM

Kречетало 

  Poetry
399 0 1

Вият се бели брези;

с отскочила съвест

се гледам отгоре

и търся причини

за неуспешните полети.

Чезнещи бели души...

 

Дървесна корона

се килва наляво,

препуска по стръмния склон...

С натежала премяна,

клон подир клон

се стоварват отвъд, из дъбравата.

 

Вечният тъмен копнеж

по ехтежите

нещо се гони със спомена...

Планината е сън.

В планината е тъмно.

Като в гилзата на патрон.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??