Kречетало

11.08.2012 г., 13:28 ч.

Поезия

401 0 1

Вият се бели брези;

с отскочила съвест

се гледам отгоре

и търся причини

за неуспешните полети.

Чезнещи бели души...

Дървесна корона

се килва наляво,

препуска по стръмния склон...

С натежала премяна,

клон подир клон

се стоварват отвъд, из дъбравата.

Вечният тъмен копнеж

по ехтежите

нещо се гони със спомена...

Планината е сън.

В планината е тъмно.

Като в гилзата на патрон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.