12 сент. 2018 г., 13:26

Крехка вяра 

  Поэзия » Другая
440 10 10

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа.
Червени пелерини завъртяха
дърветата на моя булевард,
където разхищава роли вятър. 
Навярно на молитвите гласът
е стигнал до безкрая на небето, 
но чудя се, което премълчах... 
как Господ най-разбиращо разчете. 
Спокойни, неми, есенни мъгли, 
платното бяло нежно постелете... 
Невидимата сила ще прости, 
че стискат палци тихичко ръцете.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Райне...
  • Чудесен стих...
  • Зряща си в поезията, Райна. Улавяш и пресъздаваш поетични образи достъпни за малцина!
  • Много ми липсвате... Но след 10 дни ще имам време да ви чета, а дотогава пишете, творете!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря, за Поезията, Магьоснице!
  • Да. Колко е хубаво, че е така. И колко чувствено си го казала
  • Тази "размазана до слюда" светлина и образът на душата, която се вози на " водно конче" са истински поетични бисери! От твоята страница си тръгвам винаги обогатена, за което ти благодаря, Райне!
  • ТОЙ винаги разбиращо разчита - особено премълчаното!...
    Благодаря за уроците по поетическо майсторство, Райне!...
Предложения
: ??:??