Крехка вяра
Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа.
Червени пелерини завъртяха
дърветата на моя булевард,
където разхищава роли вятър.
Навярно на молитвите гласът
е стигнал до безкрая на небето,
но чудя се, което премълчах...
как Господ най-разбиращо разчете.
Спокойни, неми, есенни мъгли,
платното бяло нежно постелете...
Невидимата сила ще прости,
че стискат палци тихичко ръцете.
