Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа.
Червени пелерини завъртяха
дърветата на моя булевард,
където разхищава роли вятър.
Навярно на молитвите гласът
е стигнал до безкрая на небето,
но чудя се, което премълчах...
как Господ най-разбиращо разчете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up