ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
22 февр. 2009 г., 13:57

Крепостта 

  Поэзия » Любовная
532 0 7

Идвам на прага ти, щом вечер настане.

Идвам да правим двама изкуство.

Обичаш косите ми с цвят на стомана,

безумния поглед, полуделите устни.

 

Обичам те! Обичам как разказват ресниците.

Обичам в усмивката страст и блаженство.

 Тупка в сърцето на сгушена птица

нашата обич. Какво съвършенство!

 

Обичам даже чаршафа, че е зверски нагънат!

Жар носят дланите и познат аромат.

Безкрайно си моя. Беззащитно разпъната.

А аз от очите ти съм нанейде отвят.

 

Моля те! За морала хич не ми вдявай!

На безименния халката ти още стои...

Тази крепост пред мене винаги се изправя,

щом на съмване казваш: Остави! Забрави...

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??