Крепостта
Идвам на прага ти, щом вечер настане.
Идвам да правим двама изкуство.
Обичаш косите ми с цвят на стомана,
безумния поглед, полуделите устни.
Обичам те! Обичам как разказват ресниците.
Обичам в усмивката страст и блаженство.
Тупка в сърцето на сгушена птица
нашата обич. Какво съвършенство!
Обичам даже чаршафа, че е зверски нагънат!
Жар носят дланите и познат аромат.
Безкрайно си моя. Беззащитно разпъната.
А аз от очите ти съм нанейде отвят.
Моля те! За морала хич не ми вдявай!
На безименния халката ти още стои...
Тази крепост пред мене винаги се изправя,
щом на съмване казваш: Остави! Забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
