24 мая 2008 г., 22:33

Кресчендо

741 0 0


Тежко, много тежко ми е на душата.
Въздухът е тежък, не достига, задушава.
Болката е непоносима и жестока,
обвила, стегнала, раздрала сърцето мое.

Горчиви сълзи, повече и от пелин,
се стичат на порои, но мъката не ще отмият.
Сърцето ми кърви, препуска бясно,
прескача, но не спира да бие като
Преспанска камбана и тебе да Обича.

С целувки събираш сълзите от моите очи
и устните ти пият от солта им,
горчи и в твоята изгубена душа,
която все не може към мене пътя да открие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...