Тежко, много тежко ми е на душата.
Въздухът е тежък, не достига, задушава.
Болката е непоносима и жестока,
обвила, стегнала, раздрала сърцето мое.

Горчиви сълзи, повече и от пелин,
се стичат на порои, но мъката не ще отмият.
Сърцето ми кърви, препуска бясно,
прескача, но не спира да бие като
Преспанска камбана и тебе да Обича.

С целувки събираш сълзите от моите очи
и устните ти пият от солта им,
горчи и в твоята изгубена душа,
която все не може към мене пътя да открие.