Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива
раздира пространството в мрака.
А тъмното плаши... усмивка страхлива,
но тя упорито те чака.
Очаквам те, чу ли?! Фенери изгасват,
паважът е мокър и хладен.
Пак утрото буди, зеници угасват,
а някой за ласки е гладен. ...