Крещи ми в ухото...
Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива
раздира пространството в мрака.
А тъмното плаши... усмивка страхлива,
но тя упорито те чака.
Очаквам те, чу ли?! Фенери изгасват,
паважът е мокър и хладен.
Пак утрото буди, зеници угасват,
а някой за ласки е гладен.
Очаквам те, топла, отдаваща, дива
игрива, сърдита и бясна!
Крещи ми в ухото, че искаш ме жива.
Без теб в този миг ще угасна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
