Криеш се

Поэзия

405 1 3

Загубих се без дори да разбера...

уж здраво се държах за клона,

но някак си, обезверях.

Омръзна ми да чувствам болка.

Омръзна ми да бъда аз...

Не ми се иска да вися на закачалка,

да чакам да ни има нас.

Някой тайно в ъгъла ни аплодира.

Ръмжат в нас най тихите надежди,

не веднъж, прехапал си език...

вежди... кършиш, търсиш си утеха,

но от кого се криеш... ти кажи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря ви,Младене,Миночка за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Успешна нова седмица ви желая!!!

2023-03-05T17:18:19+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Лошо е да останем без надежда, Ангел, но така или иначе, животът си тече, като река, ту бурна, ту тиха и спокойна. Бъди уверен и вдъхновен!

2023-03-05T07:42:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Ръмжат в нас най тихите надежди,
не веднъж, прехапал си език...
вежди... кършиш, търсиш си утеха,
но от кого се криеш... ти кажи."

Много силно, Приятелю! А това: "вежди...кършиш" е изумителен образ!

2023-03-05T00:40:13+02:00