Криеш се

Poetry

403 1 3

Загубих се без дори да разбера...

уж здраво се държах за клона,

но някак си, обезверях.

Омръзна ми да чувствам болка.

Омръзна ми да бъда аз...

Не ми се иска да вися на закачалка,

да чакам да ни има нас.

Някой тайно в ъгъла ни аплодира.

Ръмжат в нас най тихите надежди,

не веднъж, прехапал си език...

вежди... кършиш, търсиш си утеха,

но от кого се криеш... ти кажи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Благодаря ви,Младене,Миночка за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Успешна нова седмица ви желая!!!

2023-03-05T17:18:19+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Лошо е да останем без надежда, Ангел, но така или иначе, животът си тече, като река, ту бурна, ту тиха и спокойна. Бъди уверен и вдъхновен!

2023-03-05T07:42:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Ръмжат в нас най тихите надежди,
не веднъж, прехапал си език...
вежди... кършиш, търсиш си утеха,
но от кого се криеш... ти кажи."

Много силно, Приятелю! А това: "вежди...кършиш" е изумителен образ!

2023-03-05T00:40:13+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0