4 mar 2023, 23:47

Криеш се 

  Poesía
140 1 3

Загубих се без дори да разбера...

уж здраво се държах за клона,

но някак си, обезверях.

Омръзна ми да чувствам болка.

 

Омръзна ми да бъда аз...

Не ми се иска да вися на закачалка,

да чакам да ни има нас.

Някой тайно в ъгъла ни аплодира.

 

Ръмжат в нас най тихите надежди,

не веднъж, прехапал си език...

вежди... кършиш, търсиш си утеха,

но от кого се криеш... ти кажи.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви,Младене,Миночка за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Успешна нова седмица ви желая!!!
  • Лошо е да останем без надежда, Ангел, но така или иначе, животът си тече, като река, ту бурна, ту тиха и спокойна. Бъди уверен и вдъхновен!
  • "Ръмжат в нас най тихите надежди,
    не веднъж, прехапал си език...
    вежди... кършиш, търсиш си утеха,
    но от кого се криеш... ти кажи."

    Много силно, Приятелю! А това: "вежди...кършиш" е изумителен образ!
Propuestas
: ??:??