4.03.2023 г., 23:47

Криеш се

404 1 3

Загубих се без дори да разбера...

уж здраво се държах за клона,

но някак си, обезверях.

Омръзна ми да чувствам болка.

 

Омръзна ми да бъда аз...

Не ми се иска да вися на закачалка,

да чакам да ни има нас.

Някой тайно в ъгъла ни аплодира.

 

Ръмжат в нас най тихите надежди,

не веднъж, прехапал си език...

вежди... кършиш, търсиш си утеха,

но от кого се криеш... ти кажи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Младене,Миночка за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Успешна нова седмица ви желая!!!
  • Лошо е да останем без надежда, Ангел, но така или иначе, животът си тече, като река, ту бурна, ту тиха и спокойна. Бъди уверен и вдъхновен!
  • "Ръмжат в нас най тихите надежди,
    не веднъж, прехапал си език...
    вежди... кършиш, търсиш си утеха,
    но от кого се криеш... ти кажи."

    Много силно, Приятелю! А това: "вежди...кършиш" е изумителен образ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...