Kрила от лен

27 мая 2010 г., 14:44

Поэзия

912 0 3

На устните ми днес ще засияе

усмивка от роса. И дъждът -

така вълшебен, тих и постоянен,

зная, ще се слее с моя дъх.

От рози ми омръзна битието.

А сега дори и мислите бодат.

Без пламъци изгаря ми небето.

В него гарвани мечтите ми кълват.

Добра, невинна, ала в грях.

Навярно днес доброто се наказва.

Сянка... съм била, прозрачна

и само в мен надеждите увяхват.

Силната и слабата съм на деня.

И мога да съм в бурени обрасла,

но сама аз ще изкоча от пръстта,

готова за театър, палигиатсва.

Аз мога да се давя и да дишам.

Пламъци от хъс горят във мен.

От дъното аз винаги политам

с невидими крила от лен.