Kрила от лен
На устните ми днес ще засияе
усмивка от роса. И дъждът -
така вълшебен, тих и постоянен,
зная, ще се слее с моя дъх.
От рози ми омръзна битието.
А сега дори и мислите бодат.
Без пламъци изгаря ми небето.
В него гарвани мечтите ми кълват.
Добра, невинна, ала в грях.
Навярно днес доброто се наказва.
Сянка... съм била, прозрачна
и само в мен надеждите увяхват.
Силната и слабата съм на деня.
И мога да съм в бурени обрасла,
но сама аз ще изкоча от пръстта,
готова за театър, палигиатсва.
Аз мога да се давя и да дишам.
Пламъци от хъс горят във мен.
От дъното аз винаги политам
с невидими крила от лен.
© Приятна Самота All rights reserved.
