Криле

Не живот, мечтите изживях,

понякога разкъсващи дори.

Разпознах в смирението грях

и пламък от водата как гори.

Криле ви подарявам аз сега,

направих ги от вяра и любов.

Калих ги в недрата на тъга,

готови вече са за полет нов.

Разтворете ги над таз земя,

криле по-живи са от ветрове.

Пред тях щом и небето онемя,

земята ли мечтите ще скове?

Високо полетете с тях, деца,

над гъстите мъгли без страх.

Крилете отворете със сърца,

небето докоснете със замах.