17 dic 2025, 19:39

Криле

  Poesía
37 0 0

Не живот, мечтите изживях,

понякога разкъсващи дори.

Разпознах в смирението грях

и пламък от водата как гори.

 

Криле ви подарявам аз сега,

направих ги от вяра и любов.

Калих ги в недрата на тъга,

готови вече са за полет нов.

 

Разтворете ги над таз земя,

криле по-живи са от ветрове.

Пред тях щом и небето онемя,

земята ли мечтите ще скове?

 

Високо полетете с тях, деца,

над гъстите мъгли без страх.

Крилете отворете със сърца,

небето докоснете със замах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...