Dec 17, 2025, 7:39 PM

Криле

  Poetry
41 0 0

Не живот, мечтите изживях,

понякога разкъсващи дори.

Разпознах в смирението грях

и пламък от водата как гори.

 

Криле ви подарявам аз сега,

направих ги от вяра и любов.

Калих ги в недрата на тъга,

готови вече са за полет нов.

 

Разтворете ги над таз земя,

криле по-живи са от ветрове.

Пред тях щом и небето онемя,

земята ли мечтите ще скове?

 

Високо полетете с тях, деца,

над гъстите мъгли без страх.

Крилете отворете със сърца,

небето докоснете със замах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...