Криле
35
0
0
Не живот, мечтите изживях,
понякога разкъсващи дори.
Разпознах в смирението грях
и пламък от водата как гори.
Криле ви подарявам аз сега,
направих ги от вяра и любов.
Калих ги в недрата на тъга,
готови вече са за полет нов.
Разтворете ги над таз земя,
криле по-живи са от ветрове.
Пред тях щом и небето онемя,
земята ли мечтите ще скове?
Високо полетете с тях, деца,
над гъстите мъгли без страх.
Крилете отворете със сърца,
небето докоснете със замах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
