14 янв. 2020 г., 20:44

Криле и корени

2.2K 1 5

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.

Едното е корени, а другото криле."

Джон Кехоу

 

Отрязаха крилете ми. В зародиш.

А корените - може би изгниха.

Не пожелах черупка, за да се затворя

и може би, понеже съм без корен –

морето много силно ме привлича.

 

Не мога ли да плувам? Ще се уча!

Във водата първо, после и в живота.

То плуването – на летеж прилича.

А корените? Тях ще ги отгледам.

 

С Любов ще ги създам и  с упоритост,

да може дъщерите ми след време -

криле да имат,  със които

спокойно от гнездото да отлитат.

И корени, където да се връщат,

когато от земите чужди се преситят.

 

 

бележка на автора: Стихотворението не е написано за Предизвикателството. Първата му публикация извън сайта "Откровения" е на 15,12,2019 год. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...