14 янв. 2020 г., 20:44

Криле и корени

2.2K 1 5

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.

Едното е корени, а другото криле."

Джон Кехоу

 

Отрязаха крилете ми. В зародиш.

А корените - може би изгниха.

Не пожелах черупка, за да се затворя

и може би, понеже съм без корен –

морето много силно ме привлича.

 

Не мога ли да плувам? Ще се уча!

Във водата първо, после и в живота.

То плуването – на летеж прилича.

А корените? Тях ще ги отгледам.

 

С Любов ще ги създам и  с упоритост,

да може дъщерите ми след време -

криле да имат,  със които

спокойно от гнездото да отлитат.

И корени, където да се връщат,

когато от земите чужди се преситят.

 

 

бележка на автора: Стихотворението не е написано за Предизвикателството. Първата му публикация извън сайта "Откровения" е на 15,12,2019 год. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...