14.01.2020 г., 20:44

Криле и корени

2.1K 1 5

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.

Едното е корени, а другото криле."

Джон Кехоу

 

Отрязаха крилете ми. В зародиш.

А корените - може би изгниха.

Не пожелах черупка, за да се затворя

и може би, понеже съм без корен –

морето много силно ме привлича.

 

Не мога ли да плувам? Ще се уча!

Във водата първо, после и в живота.

То плуването – на летеж прилича.

А корените? Тях ще ги отгледам.

 

С Любов ще ги създам и  с упоритост,

да може дъщерите ми след време -

криле да имат,  със които

спокойно от гнездото да отлитат.

И корени, където да се връщат,

когато от земите чужди се преситят.

 

 

бележка на автора: Стихотворението не е написано за Предизвикателството. Първата му публикация извън сайта "Откровения" е на 15,12,2019 год. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...