14.01.2020 г., 20:44

Криле и корени

2.1K 1 5

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.

Едното е корени, а другото криле."

Джон Кехоу

 

Отрязаха крилете ми. В зародиш.

А корените - може би изгниха.

Не пожелах черупка, за да се затворя

и може би, понеже съм без корен –

морето много силно ме привлича.

 

Не мога ли да плувам? Ще се уча!

Във водата първо, после и в живота.

То плуването – на летеж прилича.

А корените? Тях ще ги отгледам.

 

С Любов ще ги създам и  с упоритост,

да може дъщерите ми след време -

криле да имат,  със които

спокойно от гнездото да отлитат.

И корени, където да се връщат,

когато от земите чужди се преситят.

 

 

бележка на автора: Стихотворението не е написано за Предизвикателството. Първата му публикация извън сайта "Откровения" е на 15,12,2019 год. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...