23 нояб. 2022 г., 20:24

Криптиране на вечността

1.3K 1 9

КРИПТИРАНЕ НА ВЕЧНОСТТА

 

Любовта няма нужда от фрази,

от клишета и гръмки слова.

Ако можеш, докрай ще опазиш

всеки допир, за който живях,

 

всяка ласка и шепот – разпален

от трептеж на дъждовна бреза.

Някой ден ще си ида по залез,

подир твоята бавна сълза.

 

Ако все пак за мен я отрониш,

чуй ме? – тихо ти казвам: – Здравей!

В светлината край теб ще съм спомен

в дитирамб на ранил чичопей.

 

В разцъфтялата дрипава шипка

или в сръкчето крехко на хвощ,

ще съм здрачът по стръмния сипей,

предвещаващ безлунната нощ.

 

Ще съм тук и когато заспиваш,

или буди те изгревът нов.

Вечността е безумно красива.

Ще съм с Бог – И това е любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...