Кристали

14 февр. 2013 г., 09:26

Поэзия

446 0 0

Върволицата от дни е невъзможен пасианс.

И съдба човешка скрита е зад всяка карта.

Всеки миг остава жив във нас,

в спомена за нейната усмивка сладка.

Миналото шепне в звуците на тъмнината,

зад която няма шанс за свежо утро.

Независимо дали в града или в селата,

хората зачеват думи мъртви.

Чистите души се връщат рядко...

Заедно за малко – капка време.

Колкото да чувстват тъпа болка.

Колкото последно ,,сбогом” да си вземат.