30 мар. 2014 г., 21:58

Кристална песен

1K 0 5

Кристална песен

 

Върви през рими нейната душа,

с крачета малки думите рисува.

И всяко клонче-пъпка боледува,

когато липсва дух във висота!

 

Не знае тя  изстрадала, сама…

За хорските неволи се страхува.

За кой ли път живота си римува!

И диша вместо другите сега!

 

Душичката си носи на гърба.

Мисловно с някого танцува…

В любовно ласо се бунтува!

Обичта ù - плачеща върба!

 

Съдбовна песен пее с прямота.

До болка за внимание бленува!

Душа сияйни образи бълнува…

Чувствителна е тя до белота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чо, благодаря за задълбочения коментар, винаги има какво да науча от теб
    Сън, права си и ти благодаря
  • Последните два стиха от първия куплет ме подсетиха за:

    "И ето ни: цъфтим - растения,
    посети във безплодна степ."

    Тази аналогия с В. Петров, пък ми напомня, че "единствено човекът има свят, а не само ситуация", по думите на Пол Рикьор. Оттук произтича, че в аксиологията на любовния мотив в стихотворението ти, високо място заемат болката, съпричастността към другите и ...тихата надежда за появата на "сияйния образ".
    И без да е натруфено с изобилие от метафори и алегории, стихотворението ти докосва!
    Поздрав, М.!
  • Тя е силна и Духът й отново ще се извиси...

    Поздрав, М!
  • Благодаря ти, Васил
  • Не знае тя изстрадала, сама…
    За хорските неволи се страхува.

    Само този, който се страхува за хорските неволи може да носи чисто и добро сърце! Поздрав за прекрасния стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...