30.03.2014 г., 21:58 ч.
Кристална песен
Кристална песен
Върви през рими нейната душа,
с крачета малки думите рисува.
И всяко клонче-пъпка боледува,
когато липсва дух във висота!
Не знае тя изстрадала, сама…
За хорските неволи се страхува.
За кой ли път живота си римува!
И диша вместо другите сега!
Душичката си носи на гърба.
Мисловно с някого танцува…
В любовно ласо се бунтува!
Обичта ù - плачеща върба!
Съдбовна песен пее с прямота.
До болка за внимание бленува!
Душа сияйни образи бълнува…
Чувствителна е тя до белота!
© Манипулирам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Последните два стиха от първия куплет ме подсетиха за:
"И ето ни: цъфтим - растения,
посети във безплодна степ."
Тази аналогия с В. Петров, пък ми напомня, че "единствено човекът има свят, а не само ситуация", по думите на Пол Рикьор. Оттук произтича, че в аксиологията на любовния мотив в стихотворението ти, високо място заемат болката, съпричастността към другите и ...тихата надежда за появата на "сияйния образ".
И без да е натруфено с изобилие от метафори и алегории, стихотворението ти докосва!
Поздрав, М.!
-
Тя е силна и Духът й отново ще се извиси...
Поздрав, М! -
Благодаря ти, Васил
-
Не знае тя изстрадала, сама…
За хорските неволи се страхува.
Само този, който се страхува за хорските неволи може да носи чисто и добро сърце! Поздрав за прекрасния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сън, права си и ти благодаря