Кристална песен

Поезия » Философска

1.1K 0 5

Кристална песен

Върви през рими нейната душа,

с крачета малки думите рисува.

И всяко клонче-пъпка боледува,

когато липсва дух във висота!

Не знае тя изстрадала, сама…

За хорските неволи се страхува.

За кой ли път живота си римува!

И диша вместо другите сега!

Душичката си носи на гърба.

Мисловно с някого танцува…

В любовно ласо се бунтува!

Обичта ù - плачеща върба!

Съдбовна песен пее с прямота.

До болка за внимание бленува!

Душа сияйни образи бълнува…

Чувствителна е тя до белота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

manipuliram (Манипулирам)

Чо, благодаря за задълбочения коментар, винаги има какво да науча от теб
Сън, права си и ти благодаря

2014-03-31T17:07:11+03:00
oksimoron (Христов)

Последните два стиха от първия куплет ме подсетиха за:

"И ето ни: цъфтим - растения,
посети във безплодна степ."

Тази аналогия с В. Петров, пък ми напомня, че "единствено човекът има свят, а не само ситуация", по думите на Пол Рикьор. Оттук произтича, че в аксиологията на любовния мотив в стихотворението ти, високо място заемат болката, съпричастността към другите и ...тихата надежда за появата на "сияйния образ".
И без да е натруфено с изобилие от метафори и алегории, стихотворението ти докосва!
Поздрав, М.!

2014-03-31T17:00:37+03:00
Sanvali (Санвали)

Тя е силна и Духът й отново ще се извиси...

Поздрав, М!

2014-03-31T16:52:56+03:00
manipuliram (Манипулирам)

Благодаря ти, Васил

2014-03-31T12:18:14+03:00
myworld (Аз)

Не знае тя изстрадала, сама…
За хорските неволи се страхува.

Само този, който се страхува за хорските неволи може да носи чисто и добро сърце! Поздрав за прекрасния стих!

2014-03-31T12:17:06+03:00