28 июн. 2010 г., 12:07

Кройка

932 0 27

Кройка

 

Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...?

Подмина лятото зенита на въпросите.
Ръб втори - ние сме сред босите!
Пестим от всяка важна шир-потребност
и кърпим - кърпим крехката си тленност.

Ръб трети - аз и ти, и тя - не ставаме за "ние"!
Ами сега? Тя, Любовта, при кой ли ще се скрие?
Четвърти ръб - Неволята е нависоко и над света пече -
препича всяка истина... Жестоко!

Не ти харесват ръбовете, знам,
но кой, кажи, докара ни до там?
Нима възможно е след всяка тъпа грешка
с едно "прости" да ми ушиеш нова дрешка?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...