Кройка
Кройка
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...?
Подмина лятото зенита на въпросите.
Ръб втори - ние сме сред босите!
Пестим от всяка важна шир-потребност
и кърпим - кърпим крехката си тленност.
Ръб трети - аз и ти, и тя - не ставаме за "ние"!
Ами сега? Тя, Любовта, при кой ли ще се скрие?
Четвърти ръб - Неволята е нависоко и над света пече -
препича всяка истина... Жестоко!
Не ти харесват ръбовете, знам,
но кой, кажи, докара ни до там?
Нима възможно е след всяка тъпа грешка
с едно "прости" да ми ушиеш нова дрешка?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
