Пàлна ми клечица някога баба,
вестник подложи - да не угасне,
едро начупи с ръцете си хляба,
като него бавно да втасвам.
Плодна е крушата, сигур потрепна
що ли сме палнали печката -
крушите хубави ще ù размекнем,
та трепна да лъхне на клечката.
Въжена люлка стягаше дядо ми.
Челик го играели мравките.
Вече не ходят по покрива дяволи,
не давят кутрета в канавките. ...