Eledwen (Елед вен)
14 23
25 июн. 2009 г., 20:38

Крушова сенчица 

  Поэзия » Другая
849 0 4

Пàлна ми клечица някога баба,

вестник подложи - да не угасне,

едро начупи с ръцете си хляба,

като него бавно да втасвам.

 

Плодна е крушата, сигур потрепна

що ли сме палнали печката -

крушите хубави ще ù размекнем,

та трепна да лъхне на клечката.

 

Въжена люлка стягаше дядо ми.

Челик го играели мравките.

Вече не ходят по покрива дяволи,

не давят кутрета в канавките.

 

Гнила е стълбата, ралото, ситото.

Кой ли ти къса наесен божурите.

В сините кошери празни са питките.

Хлябът прокиснал от бурени...

 

Пàлни ми,  пàлни, бабичко, клечката,

с бялата свещ поминувам го

своето детство под крушова сенчица -

уж плодно дърво, а сбогуване.

 

© Елед вен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??