Крушова сенчица
Пàлна ми клечица някога баба,
вестник подложи - да не угасне,
едро начупи с ръцете си хляба,
като него бавно да втасвам.
Плодна е крушата, сигур потрепна
що ли сме палнали печката -
крушите хубави ще ù размекнем,
та трепна да лъхне на клечката.
Въжена люлка стягаше дядо ми.
Челик го играели мравките.
Вече не ходят по покрива дяволи,
не давят кутрета в канавките.
Гнила е стълбата, ралото, ситото.
Кой ли ти къса наесен божурите.
В сините кошери празни са питките.
Хлябът прокиснал от бурени...
Пàлни ми, пàлни, бабичко, клечката,
с бялата свещ поминувам го
своето детство под крушова сенчица -
уж плодно дърво, а сбогуване.
© Елед вен All rights reserved.
Прекрасно пишеш, момиче!
