28 янв. 2014 г., 21:18

Кръг 

  Поэзия
519 0 2
Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.
Тече си времето, лечител
на всичко в сивия живот.
Минават седмици, години...
Минава онова "Защо?"
Ех, страници от календара -
безмълвни есенни листа...
Политат с вятъра и галят
потиснатите сетива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Все права защищены

Предложения
: ??:??