DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
28.01.2014 г., 21:18 ч.

Кръг 

  Поезия
425 0 2
Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.

Тече си времето, лечител
на всичко в сивия живот.
Минават седмици, години...
Минава онова "Защо?"

Ех, страници от календара -
безмълвни есенни листа...
Политат с вятъра и галят
 потиснатите сетива.

А времето си взе метлата,
излезе и отпи си дъх...
И тихичко почисти пътя
от есенната жълта кръв.

Готов за новото начало,
животът се усмихва пак.
И ръси своите мисли в бяло
със сребърния зимен сняг.

Покри се всичко остаряло,
обърнат е пореден лист...
А редовете си чертаем
с обувки по пейзажа чист.

Следи по пухкавата нежност,
петна от избора ни днес.
Чертаем утрешни надежди
и каним пролетта си... Влез!

Разцъфват шарените мисли,
цветя на новото "какво".
И пръскат мирис на красиво,
на свежо пролетно сено...

И дъжд пои безброй копнежи,
роса измива всеки лист
от писаните ни брътвежи...
А въздухЪТ е нов и чист...

Дърветата се разлюляват
и листят се, зелен разкош...
А ветровете им признават,
че слънцето събира мощ...

Лъчите галят всяка гънка,
загряват вярата в нас,
показват всяка малка спънка
и я подпалват те с бяс...

Да, слънцето събира сила,
безмилостно краде мечти,
а после яростно полива
със ситни палещи сълзи...

Тревата бавно пожълтява,
листата клюмват и горят,
лъчите губят своята сила
и дават път на онзи студ...

Тече си времето, лечител
 на всяко казано "Защо?"
Минават седмици, години...
Минава целияТ живот...

© Йордан Ботев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво си го затворил кръга. Малко длъжко ми дойде, но като се замисля... кое да съкратиш, ще остане полукръг.
    Застоях се доста тук. Има много попадения.
    Личи си, че и ти си го мислил
Предложения
: ??:??