9 февр. 2018 г., 14:00

Кръговрат 

  Поэзия » Белые стихи
695 2 3

 

Възцарих покоя

в душата си пак.

Не ме питай как!

В този миг

духът ми

платна не дири.

Ни весла,

ни компас,

ни бряг.

И докога ли?

До метежа следващ,

завихрил и разпилял

„Сега“ - до крах.

И така да е! Нека!

Стига вярата - семе

в укротеното време

под пряспа грижовна

да будува или дреме!

 

 

След бури и дъжд,

след виелици и сняг,

щом пролетта плисне,

съдира мрака посятото,

листи, цъфти и завързва.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??