Кръговрат
Възцарих покоя
в душата си пак.
Не ме питай как!
В този миг
духът ми
платна не дири.
Ни весла,
ни компас,
ни бряг.
И докога ли?
До метежа следващ,
завихрил и разпилял
„Сега“ - до крах.
И така да е! Нека!
Стига вярата - семе
в укротеното време
под пряспа грижовна
да будува или дреме!
След бури и дъжд,
след виелици и сняг,
щом пролетта плисне,
съдира мрака посятото,
листи, цъфти и завързва.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
