Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
9.02.2018 г., 14:00 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Бели стихове
621 2 3

 

Възцарих покоя

в душата си пак.

Не ме питай как!

В този миг

духът ми

платна не дири.

Ни весла,

ни компас,

ни бряг.

И докога ли?

До метежа следващ,

завихрил и разпилял

„Сега“ - до крах.

И така да е! Нека!

Стига вярата - семе

в укротеното време

под пряспа грижовна

да будува или дреме!

 

 

След бури и дъжд,

след виелици и сняг,

щом пролетта плисне,

съдира мрака посятото,

листи, цъфти и завързва.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??