15 апр. 2009 г., 16:00

Кръговрат 

  Поэзия » Другая
1255 0 22

Полека се изниза есента.
Натрупа сняг и натежа на прага.
От стряхата закапаха гнезда,
а зимата приличаше на агне... 

Не я посрещнах. И без мен дойде.
Побра градината ми в капка вино,
достатъчна да потопи небе,
че даже и за помен да ми стигне.

Единствен, вечер, селският идиот
се спираше на приказка при мене.
Разказвах му за целия живот,
дотука изживян. И непотребен.

Понякога си спомнях есента
и къщата тогава не тежеше.
Измитах й излишните гнезда,
а самотата дъхаше на свежест.

Отдавна все дочаквам пролетта.
Посрещам я със вино. И с идиота.
И прагът разцъфтява в тишина,
а тя гнезди във мене. Доживотно.


15.04.2009 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...а самотата дъхаше на свежест" - Да, има и такава самота. Казала си го по неповторим начин!
  • Тя винаги върви след есента
    И винаги е мокра и ранима,
    навярно във душата натежава
    защото преди нея спира зимата...

    Целувам ти ръка,Мадам!Пишеш умопомрачително напоследък и някак успяваш да бръкнеш дълбоко...
  • Незаслужено съм пропуснал да чета два месеца в сайта. Ето, доказателството са твоите стихове, от които много хора трябва да се учат. Поклон!
  • !!!
    Чета го за хиляден път!Нямам думи!
    Страшен стих!
  • Почти си оскубах косите от яд, че си прелетяла някак и съм те изпуснала...

    Хванах те, навреме, за да ти кажа, че си написала голямо стихотворение!

    По-голямо от малката ми душичка - едва го побра, без да се пръсне!

    Поздрави... и ще си позволя публично да те прегърна!
  • Винаги те чета Дари!И винаги ме разплакваш...И винаги нямам думи...
    Само те прегръщам!
    /а имаше едни петли.../
  • хм. различно. съвсем. не в стил"откровения". допада ми. но ме натъжава. примирено някак. непролетно. особено онова с гнездата...
  • невероятна е поезията ти...мила Дарче...
    останах в захлас след този стих.
  • Каквато си ми "латерна" и ако в теб гнезди тишината /чак пък доживотно/ Ха сега си предстви как ли ще изглежда истински тихото?
    -----------------------------
    Поздравче.
  • Толкова е хубаво, че не сдържах да искажа още един път своята възхита!Весели празници!
  • Селският идиот е метафора, която докосна сърцето ми. Топъл и истински стих, с прекрасен ритъм. Поздрави и наистина да е пълна с усмивки душата ти по време на празниците!
  • Тук съм!
    И те прегръщам, Дарчик*!!!
  • Мисля, че е адски добър.
    Да си кажа пак
  • Прекрасно!
  • кръговрат...
  • Ех, този стих ми донесе истинска наслада... Благодаря ти, Дар!
  • Чудесен стих! Отново!!!
    Поздравления!!!
  • много хубаво, колоритно и някак етно ми звучи !накрая тази дума "доживотно", нещо не ми стои...
  • стига ти тишина, Дарине!*
    с оня, дето отнася нацъфтялото, идем на по вино.
    отваряй широко!

    п.п. гле'й само как щях да забравя най-важното - благоДарско ти!
  • Красиви битови картини в един колоритен стих! И интерес към типажа на селския идиот, който интерес споделям и чийто образ въплъщава в себе си нещо различно от сивото ни ежедневие.
    Весели Великденски празници! Наздраве с чаша хубаво вино! 6
  • Пролетта гнезди доживотно...къщата ми изглежда привлекателно, бих пила чаша вино там !
  • Мисля, че стихотворението е много хубаво и интересно. Личи си, че е добре обмислено. Единствено агнето не ми стои съвсем на място, но за по-добра рима, която да се връзва на сюжета, не се сетих, така че лет ит би!
Предложения
: ??:??