Кръговрат
Полека се изниза есента.
Натрупа сняг и натежа на прага.
От стряхата закапаха гнезда,
а зимата приличаше на агне...
Не я посрещнах. И без мен дойде.
Побра градината ми в капка вино,
достатъчна да потопи небе,
че даже и за помен да ми стигне.
Единствен, вечер, селският идиот
се спираше на приказка при мене.
Разказвах му за целия живот,
дотука изживян. И непотребен.
Понякога си спомнях есента
и къщата тогава не тежеше.
Измитах й излишните гнезда,
а самотата дъхаше на свежест.
Отдавна все дочаквам пролетта.
Посрещам я със вино. И с идиота.
И прагът разцъфтява в тишина,
а тя гнезди във мене. Доживотно.
15.04.2009 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
