19 апр. 2009 г., 08:30

Кръговрат 

  Поэзия » Философская
847 0 10

Сбъдва се утрото, сбъдва се
понякога най-неочаквано.
Като капка роса изумрудена
в езика зелен на тревата.

изтъркулва се с птичата песен
и завива край хълма намръщен,
още сънено и несресано
тича по пътя към къщи.

По петите му боси полепват
златни слънчеви нишки.
На прага вехтото време
е месило хляб от въздишки.

Сядат двама и залци потапят
в дивия мед подир пладне.
Утрото вече пораснало
бавно поема на запад.

Там го чака смугла невяста
да потънат зад облака скитник
и щурците сватбари пригласят
във вселенския хор на звездите.

16.04.2009

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??