Кръговрат
Сбъдва се утрото, сбъдва се
понякога най-неочаквано.
Като капка роса изумрудена
в езика зелен на тревата.
изтъркулва се с птичата песен
и завива край хълма намръщен,
още сънено и несресано
тича по пътя към къщи.
По петите му боси полепват
златни слънчеви нишки.
На прага вехтото време
е месило хляб от въздишки.
Сядат двама и залци потапят
в дивия мед подир пладне.
Утрото вече пораснало
бавно поема на запад.
Там го чака смугла невяста
да потънат зад облака скитник
и щурците сватбари пригласят
във вселенския хор на звездите.
16.04.2009
© Валентина Йотова All rights reserved.
