Apr 19, 2009, 8:30 AM

Кръговрат 

  Poetry » Phylosophy
835 0 10

Сбъдва се утрото, сбъдва се
понякога най-неочаквано.
Като капка роса изумрудена
в езика зелен на тревата.

изтъркулва се с птичата песен
и завива край хълма намръщен,
още сънено и несресано
тича по пътя към къщи.

По петите му боси полепват
златни слънчеви нишки.
На прага вехтото време
е месило хляб от въздишки.

Сядат двама и залци потапят
в дивия мед подир пладне.
Утрото вече пораснало
бавно поема на запад.

Там го чака смугла невяста
да потънат зад облака скитник
и щурците сватбари пригласят
във вселенския хор на звездите.

16.04.2009

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??