Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 мая 2008 г., 23:43

Кръщавам огъня със името ти 

  Поэзия » Философская
572 0 5
Крещях от болката
на този свят.
През ситото
преминало сърцето ми,
във бял
от сълзите площад
събра
отломките от мене.
Вихрушка
ме издигна на ръце.
Душата ми
далечното достигна.
Тогава
плака сивото небе...
звездите
се изгубиха в посоките си.

Не ме жали.
Недей.
Завърнах се
от своето пътуване.
Намерени
в сърцето ми следи
със трънено
ме водеха в очите.
Избодената вяра
ослепя,
но в утро се роди
с надежди.
Дори успало се,
пак слънцето дохожда
в зеници,
чакащи лъчи.

Сега какво
и накъде!?
Кого да питам?
Кой пък ще ми каже...
Кръщавам огъня
със името ти,
което
във гърдите ми гори.
И светла
от желанията в мене,
пламтя
във твоите очи.



© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??