Крещях от болката на този свят. През ситото преминало сърцето ми, във бял от сълзите площад събра отломките от мене. Вихрушка ме издигна на ръце. Душата ми далечното достигна. Тогава плака сивото небе... звездите се изгубиха в посоките си.
Не ме жали. Недей. Завърнах се от своето пътуване. Намерени в сърцето ми следи със трънено ме водеха в очите. Избодената вяра ослепя, но в утро се роди с надежди. Дори успало се, пак слънцето дохожда в зеници, чакащи лъчи.
Сега какво и накъде!? Кого да питам? Кой пък ще ми каже... Кръщавам огъня със името ти, което във гърдите ми гори. И светла от желанията в мене, пламтя във твоите очи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Но хубав!