Кръщавам огъня със името ти
Крещях от болката
на този свят.
През ситото
преминало сърцето ми,
във бял
от сълзите площад
събра
отломките от мене.
Вихрушка
ме издигна на ръце.
Душата ми
далечното достигна.
Тогава
плака сивото небе...
звездите
се изгубиха в посоките си.
Не ме жали.
Недей.
Завърнах се
от своето пътуване.
Намерени
в сърцето ми следи
със трънено
ме водеха в очите.
Избодената вяра
ослепя,
но в утро се роди
с надежди.
Дори успало се,
пак слънцето дохожда
в зеници,
чакащи лъчи.
Сега какво
и накъде!?
Кого да питам?
Кой пък ще ми каже...
Кръщавам огъня
със името ти,
което
във гърдите ми гори.
И светла
от желанията в мене,
пламтя
във твоите очи.
на този свят.
През ситото
преминало сърцето ми,
във бял
от сълзите площад
събра
отломките от мене.
Вихрушка
ме издигна на ръце.
Душата ми
далечното достигна.
Тогава
плака сивото небе...
звездите
се изгубиха в посоките си.
Не ме жали.
Недей.
Завърнах се
от своето пътуване.
Намерени
в сърцето ми следи
със трънено
ме водеха в очите.
Избодената вяра
ослепя,
но в утро се роди
с надежди.
Дори успало се,
пак слънцето дохожда
в зеници,
чакащи лъчи.
Сега какво
и накъде!?
Кого да питам?
Кой пък ще ми каже...
Кръщавам огъня
със името ти,
което
във гърдите ми гори.
И светла
от желанията в мене,
пламтя
във твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
