27 мая 2014 г., 19:14

Кръщение 

  Поэзия » Гражданская
346 0 6

Кръщение чисто 

душата ни търси...

И търси причастие,

свято и светло. Но...

Дори вече камбаните 

медно не бият!...

А някак си тъжно 

от болката вият.

Душата почернена

от грехове чужди!

И страдаща бледост

в очите очернени...

Сълзите до болка,

очите задрали;

В нестихваща милост.

- Към чужди несгоди...!

А своята болка -

дълбоко в душата,

с горчилка сте скрили.

В тъмното нощем,

когато се взираш...

Да видиш във мрака!

Искрицата малка -

Да свети в агония жалка!

Тъй болно ти става,

че човек от човека -

се отчуждава...

Всичко превръща се

в пошлост нечиста!

И върколаците вече

от хората бягат.

Дяволът със сатаните 

багажа си стягат.

От ада за да избягат.

- Събудете се, хора,

от кошмарния сън.

И нека да чуем 

камбанния звън!!!

Мрака пропъдим,

с усмивки и смях...

Вопъл нечуван...

И пак тишина.

Кръщение чисто

душата ни търси!?

 

 

 

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незнам защо но мисля че си от моята порода...Трогнат съм.Благодаря!!!
  • „В тъмното нощем,

    когато се взираш...

    Да видиш във мрака!

    Искрицата малка -

    Да свети в агония жалка!“
    - много красиво предадено!!!
    Нека се измием в безплътните води на вдъхновението и всичко ще еэ по-иначе (:
    Поздрав!
  • Благодаря Сани...До нови срещи!!!
  • "- Събудете се, хора,
    от кошмарния сън.
    И нека да чуем
    камбанния звън!!!"

    Споделям апела ти!

    Поздрав, Ангел!
  • Благодаря от съце.Поздрав...
  • Силно, изстрадано стихтворение!Съпреживях!
Предложения
: ??:??