Кръщение чисто
душата ни търси...
И търси причастие,
свято и светло. Но...
Дори вече камбаните
медно не бият!...
А някак си тъжно
от болката вият.
Душата почернена
от грехове чужди!
И страдаща бледост
в очите очернени...
Сълзите до болка,
очите задрали;
В нестихваща милост.
- Към чужди несгоди...!
А своята болка -
дълбоко в душата,
с горчилка сте скрили.
В тъмното нощем,
когато се взираш...
Да видиш във мрака!
Искрицата малка -
Да свети в агония жалка!
Тъй болно ти става,
че човек от човека -
се отчуждава...
Всичко превръща се
в пошлост нечиста!
И върколаците вече
от хората бягат.
Дяволът със сатаните
багажа си стягат.
От ада за да избягат.
- Събудете се, хора,
от кошмарния сън.
И нека да чуем
камбанния звън!!!
Мрака пропъдим,
с усмивки и смях...
Вопъл нечуван...
И пак тишина.
Кръщение чисто
душата ни търси!?
© Ангел Всички права запазени