24 янв. 2007 г., 02:14

Кръст

768 0 8
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!

Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!

Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!

И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...

Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................

Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...

и сигурно го мъкне и сега!!!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...