24 янв. 2007 г., 02:14

Кръст

765 0 8
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!

Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!

Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!

И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...

Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................

Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...

и сигурно го мъкне и сега!!!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...