Кръст
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!
Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!
Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!
И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...
Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................
Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...
и сигурно го мъкне и сега!!!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!
Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!
Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!
И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...
Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................
Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...
и сигурно го мъкне и сега!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
