24 ene 2007, 2:14

Кръст

  Poesía
767 0 8
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!

Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!

Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!

И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...

Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................

Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...

и сигурно го мъкне и сега!!!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...