катеринарина (Катя)
331 972
Jan 24, 2007, 2:14 AM

Кръст 

  Poetry
582 0 8
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!

Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!

Тя мъкнеше безпътните му мисли!
Като венец от тръни.
И рида!
Ръцете и трепереха издрани,
мръсни, груби.
Остаря!
И бе покрита цяла в рани, рани!

И тъкмо се реши да го захвърли,
да тръшне кръста в жежката земя,
косите си с венеца да изтръгне,
да го заплюе точно под върха...

Тъй гадно, тарикатски се измъкна!
Като страхливец.
В топлата земя!
Очите и пресъхнаха, ръцете
безцелно се протягаха!
О, да!
В молитва тя ги сплете!
.....................

Помъкна кръста пак, не и тежеше,
че трябваше да стигне до върха,
уви, тя вече друго не умееше...

и сигурно го мъкне и сега!!!





© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??