3 мар. 2009 г., 09:10

Кръст

1.3K 0 29

 "Земя - като една човешка длан"

 

Аз с мойта длан не мога да те меря -

че малка съм, далече съм... Но знай:

животът ми без тебе е химера,

илюзия е всеки земен рай.

 

Достойни раждаше през вековете,

които те възкръсваха от смърт.

Но днес къде, къде са ти Мъжете -

да те спасят и да те поведат?

 

И аз не съм достойна да те имам,

че хляба си посявам в чужда пръст.

 

Не ме щади. Осъждай ме, Родино.

Дано се счупи тежкият ми кръст!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...