3 мар. 2009 г., 09:10

Кръст

1.3K 0 29

 "Земя - като една човешка длан"

 

Аз с мойта длан не мога да те меря -

че малка съм, далече съм... Но знай:

животът ми без тебе е химера,

илюзия е всеки земен рай.

 

Достойни раждаше през вековете,

които те възкръсваха от смърт.

Но днес къде, къде са ти Мъжете -

да те спасят и да те поведат?

 

И аз не съм достойна да те имам,

че хляба си посявам в чужда пръст.

 

Не ме щади. Осъждай ме, Родино.

Дано се счупи тежкият ми кръст!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...